Тити не може и не трябва да бъде представян, него трябва да го преживееш. Първо да го намразиш, после да му се възхитиш, след това да го съжалиш. Нататък - ако можеш, да го разбереш и да го осмислиш, накрая ще го заобичаш. С цялата му лудост. Абе, голяма откачалка е, но всъщност дълбоко в себе си освен един импулсивен и неоразмерен оптимист той е нежна и романтична душа. Да не повярва човек. Вчера имаше празник - рожден ден на сина му, да е жив и здрав.
- Честито!
- Благодаря, това е най-хубавото, което може да се случи на един човек - детето му да е живо и здраво и да има рожден ден Искам да е разумен и да не е нахален.
- Майтап, та точно баща му не е разумен и е нахален.
- Един чаровен нахалник.
- И винаги си бил разумен?
- Със сигурност веднъж не бях - не те послушах и беше голяма грешка. Знаеш случая.
- Какво ще му подари?
- Любов. Другото няма значение за децата.
- Тити, има странни противоречия в теб - ти си голям артист, атрактивен, но в същото време арогантен, агресивен. А отгоре на всичко имаш романтична душа. Всъщност какъв си ти?
- Чудо на природата, роден съм в седмия месец, не съм имал търпение да чакам 9 месеца. Със сигурност не съм артист. Това, което правя, не го правя от поза и хората са го разбрали вече. Всичките ми реакции са спонтанни, макар и много емоционални.
- С жената, с децата ти си невероятно различен.
- Това е семейството ми. Аз съм двама души. Може би е раздвоение на личността. Прекалено съм емоционален и не мога да се контролирам на мачове, много лесно се паля, в момента смятам, че аз съм правият. Човек трябва да знае, че невинаги е прав, това е много важно качество.
- Казано от Тити Папазов, това е сензационно.
- Грешки се правят много често. Това обаче не трябва да ни оправдава.
- Баща ти дълги години беше баскетболен съдия. Не стана международен, защото не искаше да научи чужд език.
- Да.
- Сега съдиите знаят език, но не знаят баскетбола, какво става?
- Не може да сме под средното ниво на Европа и да искаме европейски съдии. Те нещата си вървят заедно. Какви съдии бяха Камен Тошев, Ангел Иванов-Бебо...
- Преди има-няма хиляда години в Септември играехме заедно с Бебо, Ачо (неповторимия Темелаки Димитров).
- Тогава е имало баскетбол. Само в София имаше Септември, Спартак, Локомотив, ЦСКА, Академик, Левски, Славия...
- Каза, че когато сгрешиш, се извиняваш. Коя е най-голямата грешка, която си направил към жена ти?
- Когато се ожених. Според мен това е абсолютен божи дар за мен - жена ми. Със сигурност няма да ме търпи друга жена.
- Единственият човек на света, който може да те търпи.
- Да. Защото аз съм идеален съпруг, така че...
- Ти си идеалният съпруг?
- Със сигурност.
- На лекар ходил ли си скоро? Може да ти дадат някакви хапчета.
- Както казва тя - безсмислено е. Колкото и да напредва медицината...
- Какво дете беше?
- Гаменче.
- Значи интелигентно дете, тъпаците не могат да са гамени.
- Ако така го приемаш. Ами интелигентно дете бях, какво пък. Сестра ми завърши със златен медал гимназия, сега е директор на гимназията за древни езици и култури, а аз...
- Ти ли беше резилът на семейството?
- Аз, в 6-и клас ми намалиха поведението.
- За какво?
- Защото заключих учителите в училището.
- Как ги заключи?
- Имаше жена, която чисти училището. Тя оставяше ключовете на вратата и аз ги взех и ги заключих. Аз не обичам да ходя на училище. И ми намалиха поведението. Измъкнах се, защото тогава ме поканиха във филм - "Неочаквана ваканция". Тогава бях различен. С ВЕФ в ръка.
- ВЕФ е един съветски транзистор.
- Който е с диагонал 15 инча.
- Колкото един телевизор сега.
- На последния чин в час по руски. Влязоха и питаха кой е Константин Папазов, а аз слушах мача Локомотив - Монако, Начко Михаилов вкара 4 гола и оттогава му викаха Моначко. И се изправих и тогава ме поканиха. Другите актьори - всичките комици - Калоянчев, Парцалев, Никола Анастасов, Константин Коцев, бяха звездите в този филм. Трябваха 12 деца във филма. Девет вече бяха избрани. Роднини, първи, втори, трети братовчеди на асистентите. Имаше само 3 свободни места и избраха 3-ма души от нашето училище. Единият аз.
- Чувстваше ли се звезда?
- Беше ми готино. Можех да ходя на училище, когато поискам Шести, седми и осми клас снимаха филма.
- Как така можеше да не ходиш на училище?
- Заради филма министърът на просветата проф. Александър Фол ми беше дал една бележка, че мога да не ходя на училище поради голяма заетост. Ето така.
- Все пак нямаше ли някакъв изпит?
- Имаше, другите деца рецитираха стихотворения, пееха песни, "Високи сини планини", такива работи. Аз им казах един виц.
- Кой виц?
- Тъп виц. Един камион карал дупки, изтървал една дупка, върнал се да я вземе и паднал в нея. Изводът е - карайте само пакетирани дупки.
- Ебаси тъпотията!
- Ама те казаха - този е откачалка, взимаме го.
- А как влезе в баскетбола, макар че ти баскетболист май не си бил?
- Не бях добър играч. Баскетболът е от 12 човека, аз бях между 11-и и 12-и човек. Трябваше някой да умре, за да вляза да играя. Оттогава ми остана това, че не пия и не пуша. Защото си мислех, че тия, дето пият и пушат, аз ще ги изпреваря. Ще ги изпреваря дръжки! 1985 г. избягах от училище, защото беше купата във Варна, и ми написаха 20 неизвинени и ме изключиха от училище. В края на май, 15 дни преди края на учебната година.
- Как завърши училище?
- Беше много трудно. Справих се сам, без връзки.
- Все пак дълго си гледал големите баскетболисти на онова време.
- Тогава беше друго, спортистите бяха военизирани, 200 лв. бяха достатъчни на хората.
- Тогава спортистите в ЦСКА и Левски бяха офицери.
- Да. Едните от ДС, другите от армията, създаваше се сигурност и затова беше добре.
- Тити, сега пак повечето са офицери, какви ги говориш?
- Аз не съм. Сигурно защото нямам потенциал. Аз не мога да пазя тайна.
- Тогава каква е разликата?
- Разликата е, че е друг животът.
- Какъв друг живот? Да не са офицери от ДС, а да са офицери от ЦРУ ли?
- Ти не си ли съгласен с мен, че няма дисциплина. Това е свободия, това не е демокрация. Няма дисциплина, това е в основата на всичко.
- Дисциплината я създават хората.
- Ами естествено. Сега живеем в демокрация. Всеки си мисли, че може да дава мнение. И иска добри условия.
- Какво е добри условия?
- Ами добри, много добри заплати.
- Говори в цифри.
- Не мога.
- Не се прави на госпожица!
- Около 4000 лв.
- Дълги години Лукойл и Левски вървяха по един път. През септември събират 5-6 американци, македонци, марсианци, казват, че това е отборът за този сезон.
- Тези хора играят нещо, не се класират за нищо и догодина пак същото
- Но това е модел, който не създава баскетбол, не оставя след себе си баскетбол. Защо се случва това нещо?
- Нормално е, защото Лукойл има амбиции - еврокупа и т.н. и трябва да се засилят. Аз гарантирам, че ще играем само с един чужденец.
- Стигна се дотам на един мач в зала "Универсиада" между Лукойл и Левски на игрището да има само един българин.
- Имаше такъв мач.
- Това хубаво ли е?
- Не е хубаво.
- И какво се случва?
- С новата стратегия в Левски с 14 българи и един сърбин да докажем, че можем. И още на първата контрола даде резултат.
- На първата контрола вие бихте Лукойл.
- И аз съм щастлив, защото не можех да си представя моите играчи, че са си само те. Явно, че ние сме били задръстени. Признавам без война.
- Ти не беше левскар навремето, как стана от Левски?
- През 1992-а. Тогава бях в преход.
- И ти ли като държавата си бил в преход? А преди това?
- Бях от ЦСКА.
- Ти си един долен бояджия.
- Ами така се казва.
- Виждам една нестабилна ценностна система. Един авантюризъм.
- Авантюризъм е. Но тази година Левски ще стане шампион
- По какво?
- По футбол, ще видиш.
- Защото по баскетбол ви бие Лукойл, няма как, а в баскетбола няма и ЦСКА. То и волейболът им е тръгнал натам.
- Трябва да има ясни правила. В цял свят клубовете се финансират и от община.
- Искаш да кажеш, че общината на Лондон дава пари на Челси, а общината на Манчестър дава пари на Сити и Юнайтед? Я не говори глупости!
- Например във Франция колкото пари се намират от спонсори, толкова дава и общината веднага. И до края на сезона хората знаят, че имат бюджет. В България разчитаме само на личности като Домусчиев, като Батков и хората, които дават пари от джоба си. Това е феноменално, това го няма в друга държава.
- Това, което казваш, ме кара да си мисля, че ти не правиш разлика между Франция, втората икономика на Европа, и България?
- Правя, но как може в Монтана кметът да поддържа три отбора - баскетбол, волейбол и футбол.
- Може, защото нито един не му е като хората. Това отбори ли са? По-добре да ги няма. Ти си най-добър приятел с Вили Вуцов. Защо?
- Ние сме родени през един ден. Има неземни неща при нас.
- Той е абсолютна откачалка също като тебе.
- Много честен е и със сигурност това, което се случва с него, е ненормално.
- Защо да е ненормално?
- Ами защото това е лош късмет, нормално ли е да го махнат от Левски по този начин? Изпуснаха три дузпи и го изгониха. Може ли един мач да промени качествата на един треньор?
- Не, но един мач може да докаже липсата на качества при един треньор. Много хора мислят, че ненормално е не махането му от Левски, а назначаването му в Левски.
- Ами Левски надигра Бате Борисов.
- Какви ги говориш? Това не е фолклорен фестивал по хора и ръченици, че тоя да надиграе оня, това е футбол и се брои колко гола вкараха. Да не страдаш от халюцинацията, че Левски е победил Бате Борисов?
- Не, ама ги надигра, а Вили го махнаха.
- Ясно, няма такива хапчета, дето да ти помогнат. Желая ти успех!
Юлий Москов, "7 дни спорт"