Финалистката в бяганията на 200 метра от Световното първенство в Пекин, Китай - Ивет Лалова, сподели усещанията и трудностите, които е изпитала преди и след големия си успех. Българката подобри личен рекорд 11 години след тежка контузия, която едва не я извади от спорта. Лалова разкри кое е важното за успеха в атлетиката и подчерта, че не всичко всъщност е толкова лесно, колкото изглежда отстрани.
"Все още съм в еуфория и много щастлива след представянето си на Световното. Надминах себе си с този финал на 200 метра. От 28 години България не е била на такъв финал. Хората остават с впечатление, че нещата се получават много лесно при нас. Но зрителите не виждат целия труд, сълзите, трудностите, през които преминаваме. Не става само с талант и труд, понякога не се получава", заяви Лалова в ефира на "Нова телевизия".
Ивет се върна и години назад, когато претърпя най-тежкия миг в кариерата си - счупената бедрена кост, след която мнозина я отписаха от спорта. "Най-големият ми кошмар е, че закъснявам за старта. Много пъти ми се е случвало да се събуждам от това. Сега сънувам по-хубави неща. В Атлетиката всичко се случва за секунди. Или се качваш на върха, или оставаш назад и никой не вижда резултата от труда ти. За контузията... Тогава лекарите не ми дадоха надежди, че някой ден ще бягам по-бързо. Не можех да се надявам, но Световното в Пекин преобърна всичко. След 11 години подобрих постижението си", щастлива е красивата атлетка.
"Все още съм в еуфория и много щастлива след представянето си на Световното. Надминах себе си с този финал на 200 метра. От 28 години България не е била на такъв финал. Хората остават с впечатление, че нещата се получават много лесно при нас. Но зрителите не виждат целия труд, сълзите, трудностите, през които преминаваме. Не става само с талант и труд, понякога не се получава", заяви Лалова в ефира на "Нова телевизия".
Ивет се върна и години назад, когато претърпя най-тежкия миг в кариерата си - счупената бедрена кост, след която мнозина я отписаха от спорта. "Най-големият ми кошмар е, че закъснявам за старта. Много пъти ми се е случвало да се събуждам от това. Сега сънувам по-хубави неща. В Атлетиката всичко се случва за секунди. Или се качваш на върха, или оставаш назад и никой не вижда резултата от труда ти. За контузията... Тогава лекарите не ми дадоха надежди, че някой ден ще бягам по-бързо. Не можех да се надявам, но Световното в Пекин преобърна всичко. След 11 години подобрих постижението си", щастлива е красивата атлетка.
0
