Тя просто някак изчезна. Това заяви Надя Петрова на въпрос на журналисти какво се случва с нейната сънародничка от Русия Динара Сафина. Същата тази Динара Сафина, която бе поставена под номер 1 в основната схема на US Open през 2009 година. Същата тази Динара Сафина, която работеше упорито в името на кариерата си. Същата тази Динара Сафина, която бе на върха в световната ранглиста в продължение на 26 седмици, достигна до три финала на турнири от Големия шлем и спечели сребро от Олимпиадата в Пекин. Същата тази Динара – сестрата на Марат Сафин.
Вече измина повече от година от последния й официално изигран мач (април 2011 г.), а контузията на гърба продължава да я държи далеч от корта. Но какво пък... тя е доволна, спокойна и не съжалява за нищо. В интервю за USA Today Sports 26-годишната рускиня споделя как протича животът й извън тениса, как се е чувствала преди, какво й липсва, какви са страховете й и как се разбира с брат си Марат.
”Не смятам, че съм сложила край на кариерата си, заяви от дома си в Москва 
Динара. – Просто си почивам. Не знам кога ще се върна и дали въобще ще се върна на корта. Просто все още не съм готова да кажа, че официално прекратявам кариерата си.”
Сега Сафина е заменила ракетата в ръката си с книги. Тя е студентка и учи право и административно управление. Това изцяло запълва времето й - от 9 сутрин до 5 следобяд. След това вкъщи, където отново заляга над учебниците. ”Водя съвсем различен начин на живот, но наистина се забавлявам, сподели Динара, която не пропуска удобен шанс да влезе в ролята и на коментатор за ”Евроспорт” от време на време. Последният такъв случай бе за ”Ролан Гарос”.
”Честно казано, не ми липсва нищо от предишния ми начин на живот, продължи рускинята. – Не можете да си представите какви болки изпитвах по време на Откритото първенство на Австралия през 2010 година. Виждах звезди при всеки свой удар. Не можех да изляза на корта без да съм взела болкоуспокоителни. Беше наистина тежко. Не можех да се навеждам, да се обръщам, даже да седя.”
Все пак Сафина прави опит за завръщане на корта в Мелбърн през миналия сезон, но губи с унизителното 0:6, 0:6 срещу Ким Клайстерс. ”Тази силна болка и неприятното усещане са заседнали дълбоко в съзнанието ми и ”убиват” всяко желание да се върна. Дори когато има момент, в който мисля, че мога да се върна на корта, започвам да се плаша от болката. Такова е усещането ми и не мога да го преодолея на този етап. Опитах се да играя въпреки здравословните проблеми. Хората ми казваха, че мога да издържа и да завърша като номер 1. Тогава ги послушах, вместо да се вслушам в тялото си. Организмът ми не издържа, срина се и оттогава не мога да се възстановя”, разкри още тенисистката.
Марат Сафин многократно е казвал, че ако е бил толкова съзнателен към тениса и тренировките, колкото сестра му, е щял да спечели повече от две титли от Шлема. Въпреки че Динара не успя да покори нито един мейджър връх, те с Марат остават единствените в историята брат и сестра, които са били водачи в световните ранглиста при мъжете и жените. ”Серина успя да последва примера на Винъс и да направи впечатляваща кариера. Останалите момичета обаче се разпаднаха пред очите ми, не издържаха на напрежението. При мен също имаше голямо напрежение, но все пак успях да стана номер 1. Ако не беше Марат, щеше да ми е много по-трудно. Сега се виждаме по-често в сравнение с периода, в който бяхме активни спортисти. Поне 1-2 пъти седмично”, не спира с откровенията Динара.
В момента гърбът й се приспособява към ”нормалния живот”, но болката все още не е изчезнала. Когато е дъждовно или температурите бързо се променят, болежките се връщат. Досегът на Сафина с тениса е ограничен дотолкова, че го прави само когато някой приятел я изведе веднъж седмично да поиграят. И толкова... ”Не бих казала, че е сериозно, защото реално играем по половин час, а през останалото време си говорим.”
Все пак Сафина има титла от Големия шлем, но при двойките. Печели US Open 2007 заедно с Натали Деши. Иначе има общо 12 титли от WTA, над 10 милиона долара от наградни фондове, три мейджър финала и 1/2-финали на всички надпревари от ”Голямата четворка”. ”Никога не съм разбирала защо всички бяха срещу мен и вечно ме критикуваха за това, че съм номер 1, но нямам титла от Шлема. Беше несправедливо. Мисля, че заслужавах повече уважение. Ако човек е достатъчно умен, ще си даде сметка, че не се става номер 1 само с държането на ракетата в ръка. Направих каквото беше по силите ми. Сега всичко е по-спокойно, чувствам се по-добре. Не ми липсва адреналинът, беше ми прекален. Човек ляга и става сутрин с напрежение, с отговорности. Мисля, че и контузията ми се отключи в момент, в който напрежението преливаше”, завърши Сафина.
0
